Австрия, неприкосновеността на личния живот в ЕС и продължаващото дело Schrems срещу Facebook
Автор: Шарън Шмидт
Въведение
На 13 февруари 2020 г. Областният съд по граждански дела във Виена приключи устното изслушване по делото за защита на данните, заведено срещу Facebook от европейската група за защита на личните данни "Не е ваша работа", чийто съосновател е австрийският активист Макс Шремс. По време на изслушването европейският директор по защита на личните данни на Facebook, Сесилия Алварес, се изправи пред въпроси, съсредоточени върху въпроси, свързани с контрола на данните по отношение на платформата на социалните медии - по-специално въпроси, отнасящи се до:
- способността на Facebook да получава съгласие от своите потребители;
- спазването на исканията за данни от страна на активните в сайта на мрежата; и
- решаващия въпрос какво включва понятието "заличаване на данни".
На въпроса кои данни се съхраняват, Алварес призна, че не знае каква информация се съхранява и дори каква е методологията, която Facebook ще използва за това. Въпреки това по време на разпита беше установено, че изтритите пароли продължават да се съхраняват за минимум осем години и че платформата има достъп до потребителски данни от партньори дори при липса на дадено съгласие. Въпреки че се очаква присъдата да бъде произнесена своевременно, вероятно ще бъде подадена жалба до Висшия регионален съд във Виена, което може да доведе до завеждане на иск пред Върховния съд на Австрия или Съда на Европейския съюз (СЕС).
Въпросът е предшестван от дълга история от изслушвания в Австрия, Ирландия и Люксембург. Настоящата статия е посветена на производствата, проведени в Австрия.
Австрийски производства
Въпреки че много от въпросите, свързани с това дело, са разгледани на равнище ЕС, ролята на австрийските съдилища не е за пренебрегване. На 24 януари 2015 г. Съдът на ЕС постанови, че Schrems може да предяви иск съгласно потребителското право като физическо лице, но не и от името на европейските подписали споразумението лица в рамките на колективен иск. Въпреки това именно същественото определяне на това дали правото на потребителя може да бъде предявено съгласно Общия регламент за защита на данните на ЕС (GDPR) пред държавните съдилища се превърна в определящия въпрос, разгледан от австрийския Върховен съд. В решението си от 11 юни 2019 г. съдът блокира опита на Facebook да избегне съдебен процес по основния иск за защита на данните, като по този начин се дистанцира от предходно решение на Висшия областен съд на Виена. Върховният съд освен това затвърди, че националното право не се прилага, ако противоречи на ОРЗД.
През следващите седмици Австрия отново ще бъде в центъра на вниманието на практикуващи юристи, учени и законодатели както в страната, така и в чужбина. Още през 2019 г. Съдът на ЕС издаде решение - по несвързано дело по преюдициално запитване, отправено от Върховния съд във връзка с тълкуването на Директива 2000/31/ЕО на ЕС - с което принуди Facebook да се подчини на разпореждането на националния съд да премахва клеветнически публикации в световен мащаб. Решението е постановено, след като Ева Главишниг-Пишек, политик от Австрийската зелена партия, подава иск срещу Facebook във Върховния съд, който нарежда на мрежата да премахне поста поради незаконното съдържание, генерирано от потребителите. Това решение не само послужи като ориентир за обхвата на европейските закони при регулирането на онлайн транзакциите, но и предостави на държавите членки по-големи правомощия за прилагане на националните правила по въпросите на речта на омразата и неприкосновеността на личния живот.
Коментар:
В светлината на тези развития и на нарастващия брой често конкуриращи се правила и разпоредби, очакваното решение на Регионалния съд по граждански дела във Виена предвещава по-нататъшни спорове относно ролята на Европа в определянето на нови стандарти за регулиране на дейността в интернет.