На 27 февруари 2014 г. Върховният съд постанови решение по дело(1) в което ищецът настоява за международна компетентност въз основа на правилата за спорове относно индивидуални трудови договори, както е посочено в глава 5 от Конвенцията от Лугано от 2007 г. Върховният съд установява, че е налице индивидуален трудов договор съгласно член 18 от Конвенцията от Лугано.

Ищецът твърди, че през съответния период е работил за ответника почти изцяло в Австрия (международната компетентност се основава на мястото, където работникът е работил редовно за последен път). По този начин той се е отклонил от фактите, установени от съда по следите (с които Върховният съд е обвързан), според които през съответния период е работил предимно в България и Германия.

Върховният съд може да се отклони от фактите, установени от първоинстанционния съд, само когато първоинстанционният съд е използвал единствено документи или допустими косвени доказателства. В този случай оспорените във въззивната жалба факти се основават на преките показания на ищеца и на един свидетел, поради което съдът не може да се отклони от тях.

Освен това ищецът не е могъл да основе исковата си молба на клауза за пророгация, тълкувана съгласно член 21 от Конвенцията от Лугано, тъй като не е било изпълнено изискването за "писмена форма", предвидено в член 23, параграф 1, буква а). Макар че това изискване може да бъде изпълнено и чрез позоваване на общите условия, които включват клауза за пророгация, в случаи като този постоянната практика на Съда на Европейския съюз и на Върховния съд изисква текстът на договора да препраща изрично към общите условия.(2) Безспорно е, че страните не са сключили писмен договор, поради което изискването за "писмена форма" не е било изпълнено.

Крайни бележки