Въведение

Италиански съд наскоро издаде заповед за плащане срещу дружество, регистрирано в Австрия, на италиански ищец, с която австрийското дружество беше осъдено да плати около 2,7 млн. евро. Според Върховния съд на Австрия обаче,(1) италианско платежно нареждане, издадено след ex parte производство (т.е. производство, в което ответникът не се явява) не подлежи на изпълнение съгласно член 23 от Регламент "Брюксел I".

Регламентът "Брюксел I" се прилага към решението на италианския съд, чието изпълнение е предмет на делото.

Платежни нареждания

Съдебно решение може да бъде изпълнено от национален съд само ако е класифицирано като "решение" по смисъла на член 23 от регламента. В настоящия случай това е спорно по редица причини.

Видът на съдебната заповед, издадена по това дело, се урежда от членове 633 и следващите от италианския Граждански процесуален правилник. Тя се издава в рамките на съкратено производство, което позволява на кредитора да получи изпълнителна съдебна заповед по своята молба, когато тази молба първоначално не е връчена на длъжника.

Производството се образува с искова молба, с която кредиторът иска от съда да издаде заповед за плащане срещу длъжника въз основа на определени доказателства. Тази заповед за плащане задължава длъжника да плати определена сума или да достави определени стоки в рамките на определен срок (член 641 от правилника). Ако са изпълнени всички формални изисквания и след като прецени убедителността им, съдията е убеден, че искът е основателен, той или тя издава заповедта за плащане. Със заповедта длъжникът се уведомява, че тя ще бъде изпълнена след изтичане на крайния срок, освен ако длъжникът не подаде възражение.

Самата заповед за плащане по принцип не подлежи на принудително изпълнение. За нейното изпълнение се изисква съдебно разрешение, което се издава по искане на молителя след изтичане на крайния срок. Ако длъжникът не подаде възражение до дадения краен срок и ако не е допуснато предварително изпълнение, платежната заповед ще бъде обявена за изпълнима след крайния срок по искане на кредитора.

Ако длъжникът подаде възражение, производството ще продължи съгласно правилата, уреждащи обичайните граждански производства.

Ако кредиторът поиска, заповедта за плащане може да стане изпълнима едновременно с издаването ѝ - например ако забавянето може да доведе до сериозни вреди (член 642, параграф 2 от правилника). Въпреки това, по възражение на длъжника, съдът може да спре тази изпълняемост по сериозни причини. Такова решение не може да бъде оспорено.

Италианска заповед за плащане, която е обявена за изпълняема в рамките на отделно производство в Италия след възражение от страна на длъжника, може да бъде призната в съответствие с член 32 от Регламент "Брюксел I".

В конкретния случай обаче заповедта за плащане е издадена като подлежаща на незабавно изпълнение, без да се даде възможност на насрещната страна да бъде изслушана.

Прецедент на Съда на ЕС

Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови(2) че предварителните съдебни разпореждания или разпорежданията, предназначени за обезпечаване на иск, които са издадени без призоваване на ответника и чието изпълнение се иска без предварително връчване (т.е, ex parte решения) не подлежат на признаване и изпълнение съгласно дял III от Брюкселската конвенция от 1968 г. (понастоящем дял III от Регламент "Брюксел I").

Съдът обясни това ограничение с аргумента, че Брюкселската конвенция от 1968 г. има за цел да гарантира, че производствата, водещи до съдебни решения, се провеждат в съответствие с надлежния процес, както е предвидено в целите на конвенцията. С оглед на гаранциите, предоставени на ответниците в редовните производства, дял III от конвенцията е доста щедър по отношение на признаването и изпълнението. Следователно Брюкселската конвенция от 1968 г. (понастоящем член 32 от Регламент "Брюксел I") е предназначена за такива съдебни решения, които се основават или биха могли да се основават на съдебен процес.

Не могат да бъдат признати съдебни решения, които са постановени в решаващата държава, без да се предостави възможност на противната страна да бъде изслушана. Поради това повечето юристи са съгласни, че съдебно решение, което е било обявено за незабавно изпълнимо, не може да бъде признато съгласно член 32 от Регламент "Брюксел I".

Коментар:

По принцип решенията, издадени от съдилищата на една държава - членка на ЕС, могат да бъдат изпълнявани във всяка друга държава членка. В този случай обаче италианската заповед за плащане е издадена, без да се даде възможност на австрийското дружество да отговори, както и е обявена за незабавно изпълнима в Италия. В този случай решението не може да бъде изпълнено в Австрия, тъй като на австрийския ответник не е бил предоставен надлежен процес и той не е имал възможност да изрази възраженията си срещу иска.

За допълнителна информация по тази тема се свържете с Клаус Облин в Oblin Melichar по телефон (+43 1 505 37 05), факс (+43 1 505 37 05 10) или имейл ([email protected]). Уебсайтът на Oblin Melichar е достъпен на адрес www.oblin.at.

Крайни бележки

(1) OGH септември 19 2012, 3 Ob 123/12b.

(2) Denilauler срещу Couchet Frères, Дело 125/79, 1980 г., 1553.