Австрия: Бъдещето на арбитража след края на преходния период за Брекзит
Автор: Шарън Шмидт
Макар че 2020 г. приключи, отбелязвайки края на преходния период на Брекзит, несигурността относно бъдещето на търговските отношения между ЕС и Обединеното кралство остава. С вероятното въвеждане на гранични проверки и допълнителни мита, допълнени от допълнителните рискове, свързани с пандемията COVID-19, се очертават опасения за потенциални прекъсвания на веригата за доставки, както и за нарастващи разходи за оборудване. Тези променящи се условия на търговия са придружени от перспективата за нарастване на правните спорове, особено по отношение на приложимостта на правни разпоредби, съдебни решения и трансгранични договори.
Тази статия има за цел да проучи дали и ако да, как Брекзит може да повлияе на арбитражната практика в ЕС и Обединеното кралство. На първо място в нея ще бъде разгледано въздействието, което оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС оказва върху изпълнимостта и признаването на арбитражни решения. Освен това ще бъде разгледано как Brexit може да позволи на английските съдилища да издават забрани за предявяване на искове във връзка с изслушвания пред националните съдилища на държавите членки. Накрая, статията има за цел да оцени ефекта от излизането на Обединеното кралство от ЕС върху арбитражния пазар като цяло, особено като се имат предвид възприеманите предимства, които последният може да предложи на страните пред съдебните производства, когато се стремят да разрешат трансгранични търговски спорове.
Признаване и изпълнение на арбитражни решения
Международният арбитраж ще остане до голяма степен незасегнат от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Нюйоркската конвенция ("Конвенцията")1 ще продължи да бъде основният инструмент за изпълнение и признаване на международни арбитражни решения.2
Тъй като е инструмент на международното частно право, а не на правото на ЕС, Конвенцията не зависи от европейското членство. Като има предимство пред Регламент Брюксел I ("Брюкселски регламент")3 по отношение на изпълнението и признаването на арбитражни решения всички производства се уреждат от разпоредбите на Конвенцията и съответното национално право.4 С 166 договарящи се страни арбитражните решения могат да бъдат изпълнявани в световен мащаб, поради което прекратяването на бившите отношения между Обединеното кралство и ЕС не оказва влияние върху арбитражните решения.
Възможно е обаче да се срещнат трудности по отношение на понятието за обществен ред, което може да бъде използвано съгласно член V, параграф 2, буква б) от Конвенцията като основание за отказ за признаване на арбитражно решение, ако се счита за несъвместимо със съответния национален обществен интерес.
Съдебна заповед за преустановяване на действия
Макар и често използвана в юрисдикциите на общото право, забраната за предявяване на иск ("ЗИП") остава чуждо понятие за държавите с гражданско право. Като инструмент, който дава възможност на националните съдилища да попречат на противната страна да започне или да продължи да води съдебно производство в друг съд, той може да окаже силно влияние върху хода на съдебните спорове в чужбина.5 За разлика от английските съдилища, които демонстрират склонност да подкрепят съществуващите арбитражни споразумения чрез ASI, Съдът на Европейския съюз (СЕС) отдавна е заел противоположна позиция, като ги счита за несъвместими с правото на ЕС.6
По дело Turner/Grovit (C-159/02),7 Съдът на ЕС разглежда въпроса за валидността на АПВ, издаден от английския първоинстанционен съд срещу испанско производство, ако е било образувано недобросъвестно. Съдът на ЕС постанови, че "правилата за компетентност, които [Брюкселската конвенция от 1968 г.]8 са общи за всички съдилища на договарящите държави и трябва да бъдат тълкувани и прилагани със същата сила от всеки от тях" (параграф 25). В този смисъл, тъй като издаването на АПВ накърнява правото на иск на ищеца, то "трябва да се разглежда като намеса в компетентността на чуждестранния съд, която като такава е несъвместима със системата на Конвенцията" (параграф 27).
В делото Allianz SpA срещу West Tankers (C-185/07),9 Съдът на ЕС потвърждава, че: "несъвместимо с [Регламента за Брюксел] е съд на държава членка да издаде разпореждане, с което да възпрепятства дадено лице да започне или да продължи производство пред съдилищата на друга държава членка на основание, че такова производство би било в противоречие с арбитражно споразумение" (параграф 19). Обявяването на ASI за валидно "по необходимост би означавало лишаване на този съд от правомощието да се произнесе по собствената си компетентност съгласно [Регламента за Брюксел]" (параграф 28). По-скоро е въпрос на общ принцип, че "всеки сезиран съд сам определя, съгласно приложимите за него правила, дали е компетентен да реши спора, с който е сезиран" (параграф 29).
Тази логика продължава да намира приложение в Gazprom OAO срещу Република Литва (Дело C-536/13),10 в което СЕС подчертава, че Регламентът от Брюксел "трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва възможността съд на държава членка да признае и изпълни или да откаже да признае и изпълни арбитражно решение, с което се забранява на дадена страна да предявява определени искове пред съд на тази държава членка, тъй като този регламент не урежда признаването и изпълнението в държава членка на арбитражно решение, издадено от арбитражен съд в друга държава членка" (параграф 44).
В гореспоменатите решения обикновено се набляга на принципите на взаимно доверие между държавите - членки на ЕС, и се отразява повишената готовност да се поддържат клаузи за изключителна компетентност. С излизането на Обединеното кралство от ЕС Съдът на Европейския съюз няма да може да ограничи правомощията на английските съдилища да привеждат в действие клаузите за изключителна компетентност, което може да направи Лондон потенциално още по-привлекателно място за арбитраж в бъдеще.
Продължаващото значение на арбитража
Отдавна възприеман като един от най-ефективните и ефикасни начини за уреждане на международни спорове в различни сектори (напр. строителство или енергетика), арбитражът ще продължи да бъде предпочитаният метод за уреждане на трансгранични търговски спорове, не на последно място поради следните причини:
1. Изпълнителна сила
Въз основа на гореизложеното арбитражните решения ще продължат да бъдат изпълняеми по силата на Нюйоркската конвенция, която намира международно приложение. Освен това Лондон се възползва от дългогодишната си история като център за разрешаване на търговски спорове с участието на различни юрисдикции. Нито една от характеристиките, които досега са допринесли за успеха на Лондон като седалище на арбитраж, например Законът за арбитража от 1996 г., репутацията на безпристрастност на английската съдебна система и т.н., вероятно няма да бъде намалена от Brexit.
2. Бързина и лекота на разрешаване
Арбитражът дава възможност на страните да вземат процедурни решения, които служат за рационализиране на процеса и намаляване на таксите, включително:
- Добавяне на разпоредби за отказ от участие;
- Ограничаване на изготвянето на документи;
- Вземане на решение за използване на технологиите;
- Свободен избор на индивидуален арбитър или технически експерт;
- Обединяване или консолидиране, което носи значителни предимства, като например спестяване на време и гарантиране, че всички страни са обвързани с решението.
3. Неутралност и окончателност
Обикновено посочваното предимство на избора на арбитраж е свързано с окончателността на арбитражните решения, които могат да бъдат оспорвани само на ограничени основания, т.е. поради процедурна нередност. Това е особено привлекателно от съображения за сигурност и свеждане до минимум на възможностите за обжалване. Задължителният характер на арбитражните решения е изрично включен в редица арбитражни правила, а именно:
- Член 28(6) от Правилника на Международната търговска камара;11
- Член 27(1) Международен арбитражен правилник на Американската арбитражна асоциация;12
- Член 26.9 Правилник на Лондонския международен арбитражен съд;13
- Член 34(2) Арбитражен правилник на Комисията на ООН по международно търговско право. 14
Именно поради тези причини се очаква популярността на арбитража да остане непроменена дори сега, когато периодът на оттегляне е приключил.
Заключение
Brexit ще има малко непосредствено въздействие върху арбитражната практика. Това до голяма степен се дължи на факта, че арбитражните решения ще продължат да бъдат изпълнявани чрез Нюйоркската конвенция, тъй като не се уреждат от Брюкселския регламент.
Самата рамка на международния арбитраж отдавна е доказала, че е подходяща алтернатива на съдебния процес и ще продължи да бъде такава и в бъдеще. Като се има предвид историята на Лондон като преобладаващо арбитражно седалище, заедно с готовността на английските съдилища да подкрепят арбитража, популярността на арбитража едва ли ще намалее скоро.
Бележки под линия
1 Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Ню Йорк, 1958 г.).
2 Конвенция, Ню Йорк. "Конвентът в Ню Йорк". Нюйоркска арбитражна конвенция, www.newyorkconvention.org/.
3 Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
4 Varapnickas, T. [2018] Brexit and Arbitration: Какво ще се случи след това? Conference Papers of the 5th International Conference of PhD Students and Young Researchers (Доклади от Петата международна конференция на докторанти и млади изследователи). Налично на адрес: https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=3121532 [достъпно на 30.12.2020 г.].
5 Bermann, G. A. [1990 г.] The Use of Anti-Suit Injunctions in International Litigation, 28 COLUM. J. TRANSNAT'L. L. 589 Достъпно на адрес: https://scholarship.law.columbia.edu/faculty_scholarship/2105 [посетен на 01.01.2021 г.].
6 Роджърс, Джеймс и Саймън Гудол. "Как Brexit ще се отрази на арбитража в Англия и Уелс?" How Will Brexit Impact Arbitration in England and Wales (Как ще се отрази Брекзит върху арбитража в Англия и Уелс)? , Norton Rose Fulbright, септември 2016 г, www.nortonrosefulbright.com/en-gb/knowledge/publications/a655ac50/how-will-brexit-impact-arbitration-in-england-and-wales.
7 Налично в: http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&num=C-159/02.
8 Конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Брюксел, 1968 г.), достъпна на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=CELEX%3A41968A0927%2801%29.
9 Налично на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A62007CJ0185.
10 Налично в: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A62013CJ0536.
11 Налично на адрес: https://iccwbo.org/dispute-resolution-services/arbitration/rules-of-arbitration/.
12 Налично в: https://www.intracen.org/International-Arbitration-Rules-of-the-American-Arbitration-Association-2001/.
13 Достъпно на адрес: https://www.lcia.org/Dispute_Resolution_Services/lcia-arbitration-rules-2020.aspx#Article%2026.
14 Достъпно на адрес: https://uncitral.un.org/sites/uncitral.un.org/files/media-documents/uncitral/en/arb-rules-revised-2010-e.pdf.
Съдържанието на тази статия има за цел да предостави общо ръководство по темата. Трябва да се потърси специализиран съвет за вашите конкретни обстоятелства.