Уебинар на APAG за правилата на IBA за 2020 г: Основни изводи (част 2)

С излизането на новите ревизирани правила на Международната асоциация на юристите за 2020 г. относно събирането на доказателства в международния арбитраж (правилата на IBA за 2020 г.), на 21 януари 2020 г., Азиатско-тихоокеанската арбитражна група (APAG), с подкрепата на Арбитражния комитет на IBA и Азиатско-тихоокеанския регионален форум на IBA, приключи серия от уебинари в две части, озаглавена "Практическо ръководство за ревизията на правилата на IBA за 2020 г. относно събирането на доказателства в международния арбитраж". Водещи експерти в областта на международния арбитраж бяха помолени да анализират и обсъдят няколко редакции на Правилата на IBA от 2020 г., както и да направят прогнози за това как те ще оформят арбитражната практика в бъдеще. Първата част от поредицата уебинари беше обсъдена в предишния ни бюлетин. По-долу е представен отчет за втората част, в която се обръща внимание на изискванията за превод при представянето на документи между страните, закъснелите искания за представяне на документи като основание за техния отказ, както и въпросите, свързани с привилегиите и поверителността в арбитража.

Изисквания за превод на изготвени документи

Възможни предизвикателства

Лекторите започнаха уебинара с разглеждане на нововъведения член 3.12. г) от Правилника на МБА за 2020 г., който гласи, че "Документите, които трябва да бъдат представени в отговор на искане за представяне, не е необходимо да бъдат превеждани, освен ако страните не се споразумеят за друго или арбитражният съд не реши друго".

Тази редакция прехвърля тежестта на превода върху страната, която се позовава на документа и го представя в протокола, и може да доведе до следните предизвикателства:

• То открива нов път за тактически игри, тъй като страната може да "наводни" другата страна с огромен обем от несъществени или тривиални документи на чужд език;
• увеличава времевата и финансовата тежест за страната, която иска документа, особено когато страните имат значително неравностойни възможности за договаряне;
• създава предизвикателства за контекстуалния превод.

Влияние на езика на арбитража

Ораторите разгледаха и въпроса дали споразумението на страните относно езика на арбитража ще повлияе на член 3.12, буква г), тъй като езикът на разпоредбата позволява на страните да се отклонят от правилото "без превод". Ораторите отбелязаха, че уговорката на страните за езика на арбитража се прилага само по отношение на документите, които са създадени в рамките на арбитражното производство, и следователно не може да се върне назад към документи, които първоначално са изготвени на друг език. С други думи, изборът на език от страните има ограничен обхват и не може да се прилага за изготвянето на документи между страните съгласно член 3.12, буква г). Дори и в такъв случай говорителите споменаха, че съответствие с езика на арбитража може да бъде постигнато, ако арбитражният съд изиска от страната, която представя документа на чужд език, да представи индекс на тези документи на езика, който страните са избрали за арбитраж.

Закъсняло искане за представяне на документи като основание за отказ

В член 3.2. от Правилника на МБА за 2020 г. се предвижда правото на страните да отправят искане за разкриване на документи, но не се уточнява кога следва да бъде отправено това искане и дали закъснялото искане за представяне на документи представлява валидно основание за неговия отказ. Като взеха предвид, че въпросът за отказ на искане за представяне на документи е много специфичен за фактите, ораторите определиха следните потенциални фактори, които трябва да бъдат взети предвид от трибуналите:

• Дали са налице основателни причини за късното искане;
• дали такова искане оказва сериозно влияние върху графика на производството;
• съществеността на искания документ за изхода на производството;
• поведението на страните до момента на подаване на искането;
• дали отказът на такова искане нарушава принципите на процесуалната справедливост.

Въпроси, свързани с привилегията и поверителността в арбитража

Приложимо право към привилегията

Член 9.2. (b) от Правилника на МБА за 2020 г. определя привилегията като едно от средствата за изключване на документ от доказателствата или представянето му съгласно приложимите правила. Определянето на приложимите правила към привилегията обаче е спорен въпрос в международния арбитраж поради разделението между общото и гражданското право относно това дали въпросът за привилегията е процесуален или материален. Преработеният Правилник на МБА за 2020 г. не въвежда никакви насоки за това как арбитражният съд може да определи кои национални правни правила за привилегия се прилагат, а по-скоро оставя това на преценката на арбитражния съд. Лекторите на уебинара предложиха трибуналите да изберат за приложимо правото на държавата, в която е бил изготвен документът, а не lex arbitri или правото на договора. Това предложение се основаваше на аргумента, че докато избират седалището на арбитража и материалното право, страните може да не са възнамерявали тези правила да се прилагат за документи, представени преди арбитражното производство. С други думи, прилагането на националните правни норми за привилегия единствено въз основа на местоположението на седалището или на правото, уреждащо договора, може да противоречи на очакванията на страните.

Ораторите коментираха и наскоро разработения транснационален инструмент за привилегиите в арбитража - Насоките на Междутихоокеанската асоциация на юристите относно привилегиите и адвокатската тайна в международния арбитраж (Насоки на IPBA). Насоките на IPBA, разработени както от юристи от общото, така и от гражданското право, предлагат универсален стандарт за привилегията и адвокатската тайна, специално пригоден за международни арбитражни производства.

Търговска и техническа поверителност: Третиране от съда

Ораторите изразиха своите становища относно стандартния подход на арбитражните съдилища за изключване на документи на основание търговска или техническа поверителност съгласно член 9.2. (д) от Правилника на МБА за 2020 г. Съгласно член 9.5 от Правилника на МБА за 2020 г. арбитражните съдилища могат да предприемат определени мерки за защита на поверителната информация. Ораторите коментираха следните подходи за арбитражните съдилища въз основа на делото Jaguar Energy Guatemala срещу China Machine New Energy Corp^.

• Наредете редактиране на поверителната търговска или техническа информация в документа. Ораторите отбелязаха, че разпореждането за редактиране може да бъде необосновано, когато документите, за които се твърди, че са чувствителни от търговска или техническа гледна точка, са от съществено значение за цялата същност на делото;
• Заповед "само за очите на адвоката", която предвижда информацията да бъде показана само на външни адвокати, външни експерти, но не и на страните, служителите и вътрешния персонал.