Иранско наследствено право и австрийски обществен ред

По-рано през 2019 г. Върховният съд постанови, че с оглед на двустранен договор австрийските съдилища трябва да прилагат иранското право по дела за наследство, отнасящи се до ирански граждани (OGH | 2 Ob 170/18s). Разпоредбите на иранското право, които правят разлика между наследниците въз основа на пола, обаче трябва да се третират като нарушения на основните ценности на австрийското право и поради това следва да бъдат изключени от прилагането им.

Факти

Делото е съсредоточено върху недействително завещание, направено в полза на вдовица. Според иранското право подобна недействителност може да бъде отстранена чрез признаване. Това е бил основният въпрос на спорното производство по обжалване.

Съгласно член 10, параграф 3 от Споразумението за приятелство и уреждане на отношенията между Република Австрия и Иранската империя (BGBl 1966/45) въпросите, свързани с наследството, трябва да се разглеждат съгласно иранското право. Въпреки това иранското право се основава на основани на пола различия между вдовци и вдовици, както и между синове и дъщери. Докато вдовците имат право на една четвърт от наследството на починалия си съпруг, вдовиците имат право само на една осма. Освен това синовете на починал съпруг имат право да наследят два пъти повече от дъщерите.

По този начин жалбата се съсредоточава върху основния въпрос дали квотите следва да се определят съгласно иранското законодателство или дали дискриминационното третиране на членовете на семейството от различен пол нарушава австрийския обществен ред.

Решения

Докато първоинстанционният съд постановява, че горепосоченото разграничение е в рязко противоречие с австрийския обществен ред, апелативният съд заема противоположната позиция. Апелативният съд постановява, че не е налице нарушение на обществения ред, тъй като неравностойните проценти на наследяване са коригирани от факта, че съгласно иранския обичай синовете трябва да осигуряват необходимата подкрепа и издръжка на двамата си родители и, ако е необходимо, на своите братя и сестри.

Според жалбоподателката апелативният съд е допуснал грешка, като е основал решението си на неравното третиране на мъжете и жените в нарушение на основните ценности на австрийското право. Тя твърди, че исковете за издръжка съгласно иранското право не са достатъчно обосновани с оглед на тяхната недействителност съгласно отдавна установената рамка на обществения ред на форума.

Върховният съд потвърждава решението на първоинстанционния съд. Като установява, че чуждестранното право не може да се прилага, ако противоречи на ценностите, на които се основава австрийското право, Върховният съд призовава за двойна проверка:

• Първо, дали прилагането на чуждото право води до различно третиране с оглед на фактическата обстановка?
• Второ, до каква степен основният спор показва достатъчна степен на вътрешна връзка (т.е. тясна връзка с Австрия)?

Коментар:

Отклонението на Върховния съд от разглеждане на съдържанието е от ключово значение за решението му, че исковете за издръжка не могат да компенсират драконовския ефект, който би съпътствал такова неравностойно третиране. Съгласно чл. 6 от Закона за международното частно право по този начин разпоредбите на чуждото право, които противоречат на обществения ред, се обезсилват. Тези обстоятелства обаче могат да се различават, ако прилагането на чуждото право съответства на изразената воля на завещателя.