Арбитраж и несъстоятелност

Публикации: November 04, 2020

Въздействието на COVID-19 върху световната икономика е добре документирано и не е необходимо да се обсъжда подробно тук. Австрийската икономика със сигурност не беше пощадена и няма съмнение, че корпоративните несъстоятелности ще се увеличат в повечето сектори. В светлината на неотдавнашната публикация на колегите от Skadden Arps Slate Meagher & Flom LLP, в която се дава отговор на няколко въпроса относно арбитража и несъстоятелността в Германия, настоящата статия се опитва да отговори на някои от тези въпроси в австрийския контекст.

Обвързан ли е синдикът по несъстоятелност от арбитражно споразумение, сключено от страна в несъстоятелност?

В Австрия администраторите на несъстоятелност са обвързани от арбитражни споразумения, които страната в несъстоятелност е сключила с трети лица преди образуването на производството по несъстоятелност. В неотдавнашните знакови решения на Върховния съд на Австрия (Oberste Gerichtshof, OGH) относно несъстоятелността и арбитража Съдът не постави под въпрос това, а го прие за даденост в своето obiter[1].

Изключенията се прилагат, ако се засягат права на синдика, които 1) не произтичат пряко от договора, сключен между длъжника и кредитора, а от австрийския Закон за несъстоятелността, или 2) произтичат от личността на синдика[2]. Синдикът също така не е обвързан от арбитражни споразумения, сключени относно оспорване на правни действия, предприети преди откриването на производството по несъстоятелност (Anfechtung), тъй като правото на синдика да оспорва правни действия не произтича от длъжника[3].

Спира ли се арбитражното производство, ако страна подаде молба за обявяване в несъстоятелност?

Съгласно член 6, параграф 1 от австрийския Закон за несъстоятелността (Österreichische Insolvenzordnung, IO) производства, предназначени за принудително изпълнение или обезпечаване на вземания срещу активи, принадлежащи към масата на несъстоятелността, не могат нито да се образуват, нито да продължават след образуването на производството по несъстоятелност. Член 7, параграф 1 от IO повелява, че всички висящи съдебни производства, в които длъжникът е ищец или ответник, се спират автоматично по закон след образуване на производството по несъстоятелност. Това важи и за искове за отмяна на арбитражни решения[4]. изключенията от това правило включват искове, които не засягат активи, принадлежащи към масата на несъстоятелността, по-специално искове за лично изпълнение на длъжника (раздел 6, параграф 3 от IO).

Въпреки че австрийското законово право не съдържа съответното правило относно арбитража, OGH е постановил, че раздел 6, параграф 1 и раздел 7 IO се прилагат и за арбитражни производства. В три решения, постановени на 17 март 2015 г.[5], съдът спира производството по раздел 7, параграф 1 IO поради образуването на производство по несъстоятелност срещу ответника. Беше решено, че тези спирания обхващат и производството по назначаване на арбитри.

Важно е да се отбележи, че раздел 7 IO се прилага само за производства, които са висящи към момента на образуване на производството по несъстоятелност. По въпроса кога даден арбитраж се счита за висящ Съдът постанови, че както при съдебните спорове, така и при арбитража, решаваща е първата процесуална стъпка, която ищецът предприема, за да предяви иска си. В арбитражното производство тази първа стъпка се определя от съдържанието на арбитражното споразумение, при необходимост допълнено от приложимите арбитражни правила и гражданскопроцесуални норми. Тази първа стъпка може да бъде например подаването на исковата молба до арбитражната институция или до договорения арбитър. Тъй като арбитражните споразумения в разглежданите случаи предвиждат арбитраж ad hoc, първата необходима стъпка е била сформирането на съдебния състав. При липса на допълнително споразумение между страните член 587, параграф 2, алинея 4 от Австрийския граждански процесуален кодекс (Zivilprozessordnung, ZPO) предвижда, че ищецът трябва да поиска от ответника да назначи арбитър. Тази молба се счита за първата процесуална стъпка, предприета от ищеца в изпълнение на неговия иск.

Може ли процедурата по проверка на иска да се проведе от арбитражен съд?

В знаково решение от ноември 2018 г. (18 ONc 2/18s) OGH постановява, че при наличие на арбитражно споразумение относно оспорваното вземане процедурата по проверка на вземането (Prüfungsverfahren) може да бъде проведена от арбитражния съд "във всеки случай", когато вземането е оспорено само от синдика по несъстоятелността.

По принцип съдът по несъстоятелността има изключителна компетентност по отношение на процедурата за проверка на вземането (член 111, параграф 1 от IO). Изключение от това се прилага, ако искът е станал висящ пред друг съд преди образуването на производството по несъстоятелност и впоследствие е бил спрян съгласно раздел 7, параграф 1 от IO. В тези случаи производството продължава в съответния съд като процес на проверка.

По дело 18 ONc 2/18s синдикът оспорва регистрацията на арбитражен иск, след като OGH е спрял назначаването на арбитър поради образуването на производство по несъстоятелност. Съдът застава на страната на ищеца, като заявява, че в случаите, когато само синдикът оспорва иска, процедурата по проверка на иска трябва да бъде продължена от арбитражния съд. Мотивите му се основават главно на равностойността на клаузите за избор на съд и арбитражните споразумения. Като се има предвид, че клаузите за избор на съд представляват изключение от изключителната компетентност на съда по несъстоятелността, нямаше причина това изключение да не се разпростре и върху арбитражните споразумения.

Това решение е съсредоточено върху контекст, в който синдикът оспорва вземане. OGH обаче разгледа предизвикателствата, които възникват по отношение на други кредитори в несъстоятелност. В своето obiter решение то посочва, че изходът от делото би бил същият, ако кредитор в несъстоятелност също беше оспорил вземането, тъй като той би попаднал в субективния обхват на арбитражното споразумение и би имал право да участва в производството по проверка пред арбитражния съд.

Какви стъпки трябва да се предприемат, ако срещу контрагента е образувано производство по несъстоятелност?

При започване на производство по несъстоятелност върху активите на длъжника ищците, включително ищците по висящо арбитражно производство, трябва да предявят вземанията си пред съда по несъстоятелността (раздел 102 и следващите от IO). Съдът по несъстоятелността уведомява за съществуването им синдика, който вписва вземанията в регистър според техния ранг.

Ако вземането се оспорва от друг кредитор по несъстоятелността или от синдика - което е вероятно в случаите на висящи арбитражни искове - то подлежи на процедура за проверка на вземането (Prüfungsverfahren). Както е разгледано във въпроса по-горе, тази процедура може да бъде проведена от арбитражния съд при определени обстоятелства. На практика това означава, че молитвите за правна защита следва да бъдат изменени от иск за плащане към установителен иск. В случай на арбитражно решение в рамките на процедура за проверка на вземания, решението ще придобие правнообвързващо действие спрямо кредиторите по несъстоятелността по смисъла на член 112 от ЗМ, при условие че те са имали възможност да участват в производството[6].

Може ли арбитражна клауза в изпълнителен договор да бъде приложена срещу длъжника?

Съгласно член 21, параграф 1 от IO, ако двустранен договор все още не е изпълнен (изцяло) от двете страни към момента на откриване на производството по несъстоятелност, синдиците могат да изберат дали да изпълнят договора от името на длъжника и да поискат изпълнение от контрагента, или да развалят договора. Ако договорът бъде анулиран, контрагентът може да претендира само за обезщетение и ще бъде третиран като необезпечен кредитор. Ако синдикът избере да изпълни договора, и двете страни трябва да го изпълнят изцяло, освен когато договорът може да бъде разделен на обособени части[7]. раздел 21 IO се прилага само за договори, които вече са били сключени към момента на образуване на производството по несъстоятелност.

Ако даден договор бъде развален от синдика и правната валидност на това разваляне бъде оспорена, тогава арбитражното споразумение, съдържащо се в договора, продължава да съществува[8]. Освен това, ако синдикът избере да изпълни изпълнявания договор, той е обвързан от арбитражната клауза[9].

Какво се случва, ако чуждестранна страна по арбитражно дело със седалище в Австрия стане обект на производство по несъстоятелност в друга държава от ЕС?

В член 18 от Регламента на ЕС относно несъстоятелността се посочва, че "последиците от производството по несъстоятелност върху висящо съдебно производство или висящо арбитражно производство относно актив или право, които са част от масата на несъстоятелността на длъжника, се уреждат единствено от правото на държавата членка, в която е висящо това съдебно производство или в която е седалището на арбитражния съд"[10].

Следователно, ако арбитражът е висящ в Австрия, последиците се уреждат от австрийското право, дори ако производството по несъстоятелност е образувано пред съд на друга държава членка. В съответствие с решението на OGH от 17 март 2015 г. висящите арбитражни производства ще бъдат спрени съгласно раздел 7 IO и исковете ще трябва да бъдат предявени пред съда по несъстоятелността. Въпреки това, както беше разгледано по-горе, ако бъде оспорен от синдика, арбитражът продължава като процедура за проверка на вземанията.

Какво се случва, ако чуждестранна страна в арбитраж със седалище в Австрия стане обект на производство по несъстоятелност в държава извън ЕС?

За държави, които не са членки на ЕС, се прилага член 240, параграф 1 от IO, съгласно който производствата по несъстоятелност и решенията, постановени в друга държава, се признават в Австрия, ако

  1. центърът на основните интереси на длъжника се намира в тази друга държава; и
  2. производството по несъстоятелност е сравнимо с такова производство в Австрия.

Признаването се извършва ipso jure, което означава, че отделна процедура за признаване се провежда само в случай на възражение от страна на длъжника[11]. Австрийските съдилища досега не са разглеждали конкретно въпроса за чуждестранна страна в арбитраж със седалище в Австрия, която е обект на производство по несъстоятелност в държава извън ЕС. Въз основа на горното обсъждане изглежда много вероятно арбитражното производство да бъде спряно.

Ресурси

  1. 18 ONc 2/18s; 18 ONc 6/14y; 18 ONc 7/14w; 18 ONc 1/15i.

  2. Hausmaninger in Fasching/Konecny3 IV/2 § 581 ZPO (Stand 1.10.2016 г., rdb.at) Rz 199

  3. Schauer in Czernich/Deixler-Hübner/Schauer, Schiedsrecht (щанд 1.5.2018 г., rdb.at) Rz 5.73; Weber in Czernich/Deixler-Hübner/Schauer, Schiedsrecht (щанд 1.5.2018 г., rdb.at) Rz 14.16

  4. Lovrek/Musger в Czernich/Deixler-Hübner/Schauer, Schiedsrecht (щанд 1.5.2018 г., rdb.at) Rz 16.106

  5. 18 ONc 6/14y; 18 ONc 7/14w; 18 ONc 1/15i

  6. 18 ONc 2/18s, параграф 3.4, буква б)

  7. Felix Kernbichler, "Национален доклад за Австрия" в Jason Chuah и Eugenio Vaccari (eds), Executory Contracts in Insolvency Law (Edward Elgar Publishing, 2019 г.), стр. 79

  8. Widhalm-Budak в Konecny, Insolvenzgesetze § 21 IO (Stand 1.10.2017 г., rdb.at) Rz 36

  9. Weber in Czernich/Deixler-Hübner/Schauer, Schiedsrecht (Stand 1.5.2018 г., rdb.at) Rz 14.15

  10. Регламент (ЕС) 2015/848 от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (преработен текст)

  11. Klauser/Pogacar in Konecny, Insolvenzgesetze чл. 23 EuInsVO (щанд 1.11.2013 г., rdb.at) Rz 11

Съдържанието на настоящата статия има за цел да предостави общо ръководство по темата. Следва да се потърси специализиран съвет относно вашите конкретни обстоятелства.