логоИло

Върховният съд се произнася по небанковите заеми

Автор: Клаус Облин

Тъй като небанковите институции обикновено не отпускат заеми, заеми на акционерите могат да се отпускат само в изключителни случаи, когато отпускането на средства може да бъде съгласувано с грижата на разумен ръководител.

Преглед

Когато дружество с ограничена отговорност (известно в Австрия като GmbH) предоставя заем на акционер, страните трябва да вземат предвид (както в случаите, когато се връщат вноски в капитала) дали положението на акционера ще се подобри в сравнение с другите договорни партньори на дружеството. ГмбХ трябва също така да прецени дали акционерът получава преференциално третиране и дали това не е в ущърб на дружеството. Такъв ще бъде редовно случаят със заемите, тъй като небанковите институции обикновено предоставят парични заеми. Поради това заеми на съдружници могат да се отпускат само в изключителни случаи, когато отпускането им може да се съгласува с грижата на добър стопанин. В това решение трябва да се вземе предвид и фактът, че дружеството, което отпуска заем на акционер, няма същата възможност като банката да разпредели рисковете си; по-скоро то е натоварено с така наречения "еднократен риск".

Съдебна практика

Наскоро Върховният съд се произнесе по дело, в което заемът е бил отпуснат без обезпечение и очевидно е послужил за финансиране на придобиването на акциите на целевата компания. Като взе предвид, че по този начин от дружеството са изтеглени значителни средства, което излага на риск кредиторите без никаква оперативна обосновка, Върховният съд реши, че това не може да се съчетае с грижата, която се очаква от един разумен управител.

Съдът смята, че аргументът, че е договорен обичаен лихвен процент, не отчита факта, че при сравнението между други заеми трябва да се разгледат не само конкретните условия на споразумението, но и въпросът дали такава сделка би могла да бъде сключена с трета страна, която не е член на дружеството.

Член 83, параграф 1 от Закона за дружествата с ограничена отговорност изисква акционерите да възстановят плащане от дружеството, ако плащането противоречи на закона, учредителния договор или решение на дружеството. Единственото изключение се отнася до печалби, получени от акционера добросъвестно. Освен това член 83 от закона има за цел да гарантира, че активите на дружеството остават неразпределени, дори ако тези активи надвишават номиналния капитал.

Според съда в случай на нарушение дружеството може да поиска възстановяване на средства от акционера, който е получил незаконните плащания (услуги), и от управителите (ако са действали виновно). Останалите акционери подлежат на субсидиарна отговорност само ако и доколкото активите на дружеството са намалели под номиналния капитал вследствие на незаконното плащане. В крайна сметка съдът е приел, че това дали нарушението на чл. 82 е било забележимо, е без значение за задължението за възстановяване на плащанията в съответствие с чл. 83, ал. 1 от закона.